Законът на Херинг гласи: „Изцелението се осъществява отгоре надолу, отвътре навън; от по-важните органи към по-маловажните; и в ред, обратен на появата на болестта.“ Изцелението е свързано със създаването на свобода и движение. Нашият собствен страх ни спира от промяната. Нещата, които ви карат да се чувствате сигурни, премахват страха. Затова вие сте единственият човек, който може да ви излекува. Вие най-добре познавате себе си. Проблемът е в това, че човек спира да търси вдъхновение, спира да израства духовно и губи своята неповторима самоличност.
„И на всяка душа Ние възлагаме само по силите й. При Нас има Книга, която казва истината и те не ще бъдат онеправдани.“ (Коран, 23:62)
През какво преминавате в момента? Как се чувствате? Как искахте да се подредят нещата, а как се подредиха всъщност? Кое ви натъжи и кое ви зарадва? А кое ви разочарова – как реагирахте вие или как постъпиха другите?… Въпросите са много и не са просто някакви думи, които завършват с въпросителен знак. Ето думите на Аллах – на всяка душа се възлага според силите й. Тоест, всяка душа расте успоредно със силата на изпитанията си. А това са най-вече нашите душевните тревоги. И докато не си зададем правилните въпроси, няма да започнем да търсим правилните отговори.
Всичко, което боледува вътре в нас, може да се излекува, ако сме склонни да променим начина, по който мислим, вярваме и действаме. Ала ние как постъпваме със себе си? Преживяваме думите отново и отново. Таим в себе си оскърбления, разочарования, гняв. Не пускаме спомените да си идат от нас и ги превръщаме в туморни образувания, които ни разяждат отвътре. Не търсим изход. Не търсим решение, защото се страхуваме от промяна.
„За онзи, който се бои от Аллах, Той сторва изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен. Аллах осъществява Своята повеля. Аллах направи мярка за всяко нещо.“ (Коран, 65:3)
Осланям се на Аллах и започвам да се променям. Осланям се на Аллах и днес ще контролирам мислите си. Осланям се на Аллах и днес, след като завършва своята молитва, ще запазя спокойствие и надежда, че това, през което преминавам, се случва с Божествената мъдрост. Осланям се на Аллах да бъда опазен от злото на творенията, но и от моята собствена небрежност, нерешителност и невежество. Аллах се обърна към Своя Пратеник Нух, мир нему, и му заръча: „И не Ме питай за онова, за което нямаш знание! Поучавам те да не бъдеш от невежите.“ (Коран, 11:46) Отсъствието на знания, образование и култура, наричаме невежество. Затова е жизненоважно да спазваме първата повеля на Аллах към нас, хората, а именно: „Чети!“ Една от молитвите на Пратеника на Аллах Муса, мир нему, е била: “Опазил ме Аллах да съм от невежите!” (Коран, 2:67)
След като Муса, мир нему, пристига в Мадян, напоява добитъка на две жени, които са се страхували от другите пастири и са стояли настрана. Сетне се оттеглил на сянка, сам, изтощен, избягал от своя дом в чужда страна, защото е извършил непредумишлено убийство, но разкайващ се се обръща към своя Творец с думите: “Господи, нуждая се от благо, което да ми спуснеш.” (Коран, 28:24) И Аллах приема покаянието му и го дарява с дом, семейство и препитание. Пречист е Аллах!
Ако само запазим самообладание, ще видим, че нищо не се случва случайно. Аллах очаква нашите думи. Аллах очаква нашите праведни дела. Аллах иска да сме напътени, за да бъдем спокойни. Мирът в душата извисява, а безпокойството превръща живота на човека в нещастие. Вярвайте във всеки един миг от живота си, че това, което трябва да знаете – Аллах ще ви го разкрие, а това, което ви е необходимо – Аллах ще ви го даде. Само осланяйки се на съвършените слова на Аллах, ще извършвате всичко с любов.
Ето, нашата духовна нагласа се промени. Нашият светоглед се разшири. Усмихнахме се, защото си спомнихме за Господаря на световете. Той не изпада нито в дрямка, нито в сън. Изправете се с Неговото име, където и да сте. Вършете онова, което е добро за вас и не се страхувайте. Умът ни чака да бъде пренасочен към съществените неща в живота: прошка, разбиране, състрадание.
„И за благодатта на своя Господ възвестявай!“ (Коран, 93:11)
Всеки от нас е част от потока, наречен живот. Всеки от нас има определена мисия и определено време на този свят. Разказвай за доброто. Избирай доброто. Не давай гласност на лошите примери. Аллах ни извести имената на праведните Си раби, но не винаги ни разкрива имената на угнетителите. Само добрите мисли поддържат нашето тяло и нашия ум в баланс. Ако загубим равновесието, нито на себе си, нито на някого другито ще успеем да помогнем. Любовта отстранява всичко, което не е част от нея. Такова е единобожието – чисто, любящо сърце. Бог е Целта на всички човешки въжделения. С разум, смелост и достойнство да се насочим към Него, да Го търсим и да се уповаваме на Неговата подкрепа, за да стигнем до Него. И никога да не губим надежда, че милостта Му е безкрайна и винаги идва навреме.
Текст: Айше Джуджева
