Всеки е имал моменти на размисъл, било то по рождени дни, появата на нов член в семейството, загуба на любим човек или просто непредвидена ситуация, която ни е докоснала и ни е дала тема за размисъл. Тогава си правим една равносметка, поне голяма част от хората, предполагам, върху живота си. Възникват хиляди въпроси – как, защо, кога и т.н, които ни карат да се замислим, да направим ретроспекция на миналото си, да видим къде сме сега, колко дълъг път сме извървели и да си кажем „Всичко си струваше!“ Защото истината е, че трябва да сме благодарни за всичко, което имаме, а и за всичко, което нямаме. Трябва да приемем миналото, да се радваме на настоящето и да гледаме оптимистично на бъдещето.
Много е важно да сверяваме часовника си с времето, в което живеем. Динамиката на нашето съвремие ни завладява, на моменти ни прави нервни, уморени, избухливи, изтощени, неразбиращи и неприемащи, но има неща, които са актуални от векове, които работят и днес. Малките жестове – усмивката, прегръдката, блясъкът в очите, сълзите от щастие, закачливото намигване, бонбон или цвете на нощното шкафче и хиляди други. Нека всички се замислим, кои са жестовете, думите или действията, които предизвикват усмивката ни, осмислят деня ни и ни дават крила. Точно тук искам да направя равносметка и да се замислим:
Какви думи и жестове използваме?
Каква реакция предизвикват те в околните?
По-скоро усмивка или страх и тревожност?
Искаме ли останалите да се държат с нас, както и ние с тях?
И кое би ни заредило повече: усмивката или страхът и разочарованието в очите на останалите?
Нека да правим по-често анализ на собствените си думи и действия, защото в Деня на равносметката няма да има значение какво са казали или направили останалите, а единствено какво сме казали или направили ние. Затова не се замисляйте много, а предизвиквайте усмивки в околните. Идваме на земята плачейки, от нас зависи, когато си отидем, дали хората ще плачат за нас!
Автор: Айше Кунгьова
