Нуур Халилова – автор, технически редактор

В 21-ви век сред немюсюлманите и дори сред мюсюлманската общност битуват множество погрешни допускания и убеждения, които изкривяват разбирането на Закона на Аллах с.а.т. и предписанията на исляма и по този начин отдалечават хората от изпълнението и живота в религията. Създава се деформиран и неверен образ както на исляма, така и на мюсюлманина.

С особена сила този проблем касае мюсюлманката и нейния живот. Съществуват множество погрешни схващания за това къде и какво е мястото на жената в исляма и в живота изобщо. И ако тези схващания сред немюсюлманите могат да бъдат оправдани с невежество, с непознаване на ислямската религия, с подвеждащата, фрагментарна и извадена от контекст информация, която ги залива от медиите, то остава неясно защо много изпълняващи религията мюсюлмани се отдалечават от истината за значението, ролята и мисията на жената. Още по-необяснимо е защо много мюсюлманки не полагат достатъчно услия да се информират, да се образоват и да открият истината за себе си и своето място в плана на Аллах за човечеството.

Всъщност  обяснимо е, но обяснението не е лицеприятно. Нарича се пълен отказ от отговорност за себе си и потенциала, който Създателя е вложил в жената, и нездраво желание за манипулация от позиция на жертва, на същество с по-малко качества и способности за съзидание, за развитие и просперитет.

Моята цел  с този проект е да направим мост между информацията, знанието, достиженията на човешката цивилизация и духовност в различни сфери, и сестрите, които са готови да отделят време, внимание и енергия, за да научат, да разберат и да поискат нещо по-добро за себе си в съгласие с исляма, законите и предписанията му. Да си върнат мястото в света, което им принадлежи по волята на Аллах с.а.т. и което невинаги е в кухнята до печката или на най-задния ред. Право на жените е да се образоват, да имат професия и да напредват в кариерата, да са финансово, интелектуално, творчески и емоционално независими, да работят за благоденствието си, да допринасят за развитието на уммета. И най-вече правото да изпълняват религията, да извършват ибадет и да се стремят според силите си към Милостта на Аллах с.а.с. и към място в Дженнета със средставата и по начините, които са позволени в религията.

Правата обаче си имат и съответните задължения, ясно разписани, обяснени и постулирани и в Корана, и в Сунната. Задължения както към себе си, така и към другите. Освен че ни е право, е и наше задължение да се образоваме, да се стремим да придобием добър характер, да си пазим езика и помислите, така както се покриваме, за да се пазим от погледи. Наше, на трите ни, задължение е, щом имаме самочувствие за малко по-широк светоглед и убеденост в правилността на разбиранията ни и чистотата на намерението ни, е да отворим врати, през които да минат и други сестри. Ин Шаа Аллах да им помогнем да осъзнаят, да придобият и да си извоюват независимост. Но независимост не от религиозните норми, а от социалните и културните деформации, които сковават обществото и мюсюлманската общност.

В духа на горната цел, една допълнителна, която си поставям аз лично, е да се покаже ислямът като съвършена система за личностно развитие, която има своите допирни, непротиворечиви точки в други системи от вярвания, от правила и практическо изпълнение, и която – правилно изпълнявана – има неизброими ползи не само за духовния, но и за светски, професионалния, социалния живот.